30 jun 2012, 23:08

Една земя 

  Poesía » Civil
677 0 10

Една земя

 

Една земя на кръстопът -

това е моята родина!

Съдбата ми е вечен път...

Аз връщам се, за да замина!

 

И търся щастие все там,

където, казват, няма зима,

но в пясъка с припаднал плам

намирам не земя - пустиня!

 

Поблазнят ли ме върхове -

достигам, дето няма въздух,

но миг над синьото небе

обратно при деня ме връща!

 

Обграждат ли ме ледове

в най-южната далечна точка

на края на Земята - редове

от кирилските букви почвам!

 

Защото чака ме от път

любим, любима да се върна,

и близки - да се съберат

да чуят разказа ми първи!

 

Едва тогава мога пак

на път далеч да се отправя.

Щом чакат ме на моя праг,

ще нося Кръста си изправен!

 

 

© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??