Една земя
Една земя
Една земя на кръстопът -
това е моята родина!
Съдбата ми е вечен път...
Аз връщам се, за да замина!
И търся щастие все там,
където, казват, няма зима,
но в пясъка с припаднал плам
намирам не земя - пустиня!
Поблазнят ли ме върхове -
достигам, дето няма въздух,
но миг над синьото небе
обратно при деня ме връща!
Обграждат ли ме ледове
в най-южната далечна точка
на края на Земята - редове
от кирилските букви почвам!
Защото чака ме от път
любим, любима да се върна,
и близки - да се съберат
да чуят разказа ми първи!
Едва тогава мога пак
на път далеч да се отправя.
Щом чакат ме на моя праг,
ще нося Кръста си изправен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Тодорова Все права защищены
