Една земя
Една земя
Една земя на кръстопът -
това е моята родина!
Съдбата ми е вечен път...
Аз връщам се, за да замина!
И търся щастие все там,
където, казват, няма зима,
но в пясъка с припаднал плам
намирам не земя - пустиня!
Поблазнят ли ме върхове -
достигам, дето няма въздух,
но миг над синьото небе
обратно при деня ме връща!
Обграждат ли ме ледове
в най-южната далечна точка
на края на Земята - редове
от кирилските букви почвам!
Защото чака ме от път
любим, любима да се върна,
и близки - да се съберат
да чуят разказа ми първи!
Едва тогава мога пак
на път далеч да се отправя.
Щом чакат ме на моя праг,
ще нося Кръста си изправен!
© Даниела Тодорова All rights reserved.
