22 dic 2009, 20:39

Еднакво

  Poesía » Otra
939 0 1

Еднакво

 

Когато в къщата на бедния

прозорец се счупи,

той остава дълго така,

а богатият не знае

какво значи студ през нощта.

 

Когато за бедните

хлябът се свърши

и децата се късат, пищят,

бащата тихичко посяда пред прага

и ридае в гладната нощ.

 

Когато в бедната къща

Слънцето спира да свети,

а в празната стая, ядосан,

някои вратата затръшва,

отсреща отново сълзи са пролети.

 

Когато мъката бедните среща,

когато и богатите - също,

душите им еднакво се сещат

еднакво тъжно да плачат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Триб Трибс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...