22 dic 2009, 20:39

Еднакво 

  Poesía » Otra
629 0 1

Еднакво

 

Когато в къщата на бедния

прозорец се счупи,

той остава дълго така,

а богатият не знае

какво значи студ през нощта.

 

Когато за бедните

хлябът се свърши

и децата се късат, пищят,

бащата тихичко посяда пред прага

и ридае в гладната нощ.

 

Когато в бедната къща

Слънцето спира да свети,

а в празната стая, ядосан,

някои вратата затръшва,

отсреща отново сълзи са пролети.

 

Когато мъката бедните среща,

когато и богатите - също,

душите им еднакво се сещат

еднакво тъжно да плачат.

© Триб Трибс Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??