Еднакво
Когато в къщата на бедния
прозорец се счупи,
той остава дълго така,
а богатият не знае
какво значи студ през нощта.
Когато за бедните
хлябът се свърши
и децата се късат, пищят,
бащата тихичко посяда пред прага
и ридае в гладната нощ.
Когато в бедната къща
Слънцето спира да свети,
а в празната стая, ядосан,
някои вратата затръшва,
отсреща отново сълзи са пролети.
Когато мъката бедните среща,
когато и богатите - също,
душите им еднакво се сещат
еднакво тъжно да плачат.
© Триб Трибс Всички права запазени