Dec 22, 2009, 8:39 PM

Еднакво

  Poetry » Other
941 0 1

Еднакво

 

Когато в къщата на бедния

прозорец се счупи,

той остава дълго така,

а богатият не знае

какво значи студ през нощта.

 

Когато за бедните

хлябът се свърши

и децата се късат, пищят,

бащата тихичко посяда пред прага

и ридае в гладната нощ.

 

Когато в бедната къща

Слънцето спира да свети,

а в празната стая, ядосан,

някои вратата затръшва,

отсреща отново сълзи са пролети.

 

Когато мъката бедните среща,

когато и богатите - също,

душите им еднакво се сещат

еднакво тъжно да плачат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Триб Трибс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...