Еднакво далечна и близка

15 jun 2017, 23:36

Poesía » Formas graves

965 2 2

Еднакво далечна и близка... За мене

ще бъдеш и устрем, и тиха голгота.

Душата от болка престана да стене

и иска да чувства само живота.

Захвърлих по пътя най-лошия спомен

препъващ със мъката обич и вяра;

макар че понякога демон бездомен

нашепва ми мрачно и в миг ме изгаря.

Но пак се възраждам, пред мен се пробужда

безкрай хоризонта със изгреви нови.

Дълбоко в сърцето ми ти не си чужда

и теб ще желая пречупил окови.

Годините тъмни остават назад.

Ще те открия в друг свят благодат.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.