Еднакво далечна и близка
Еднакво далечна и близка... За мене
ще бъдеш и устрем, и тиха голгота.
Душата от болка престана да стене
и иска да чувства само живота.
Захвърлих по пътя най-лошия спомен
препъващ със мъката обич и вяра;
макар че понякога демон бездомен
нашепва ми мрачно и в миг ме изгаря.
Но пак се възраждам, пред мен се пробужда
безкрай хоризонта със изгреви нови.
Дълбоко в сърцето ми ти не си чужда
и теб ще желая пречупил окови.
Годините тъмни остават назад.
Ще те открия в друг свят благодат.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
