Eдничък съд за живи и умрели
Дали от всичките надгробни камъни,
да не направя стълба, да съм близо?
Небето плаче, свило се от нямане
и си раздира облачната риза.
Не ми остана риза неразкъсана,
архангелите – до един високо.
Небетата – и седемте са свъсени,
и ми се губи вярната посока.
Днес ми е тъжно, дъжд гаси свещицата,
душата литва, в родните предели.
До мен седи съдбата, многолицата,
едничък съд за живи и умрели.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
