Patrizzia (Надежда Ангелова)
2058 18131
5 nov 2022, 18:12

Eдничък съд за живи и умрели 

  Poesía » Otra
295 11 11

Дали от всичките надгробни камъни,
да не направя стълба, да съм близо?
Небето плаче, свило се от нямане
и си раздира облачната риза.

Не ми остана риза неразкъсана,
архангелите – до един високо.
Небетата – и седемте са свъсени,
и ми се губи вярната посока.

Днес ми е тъжно, дъжд гаси свещицата,
душата литва, в родните предели.
До мен седи съдбата, многолицата,
едничък съд за живи и умрели.

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??