Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
Nov 5, 2022, 6:12 PM

Eдничък съд за живи и умрели 

  Poetry » Other
376 11 10

Дали от всичките надгробни камъни,
да не направя стълба, да съм близо?
Небето плаче, свило се от нямане
и си раздира облачната риза.

Не ми остана риза неразкъсана,
архангелите – до един високо.
Небетата – и седемте са свъсени,
и ми се губи вярната посока.

Днес ми е тъжно, дъжд гаси свещицата,
душата литва, в родните предели.
До мен седи съдбата, многолицата,
едничък съд за живи и умрели.

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??