2 jun 2024, 9:03

Едно черпаче Свобода

  Poesía
332 4 2

ЕДНО ЧЕРПАЧЕ СВОБОДА

... аз вече наближавам към стоте, разминах се с наградите си "Грами",
живота, който дишам, е менте! – и въздухът нагарча от измами,
не знам дали ви пях, но вълчи вих в разпадащия се глобален климат,
и в крайчеца на своя сръчен стих бях адски чист във мъчната си рима,
повярвахте ли ми? – до днес не знам, пък и не ми е работа да питам! –

Човек живее – и умира сам! – в живот, по-къс от миг за компарсита,
аз вече изтанцувах своя сън – да се събуждам всяка сутрин – светъл,
сега съм стар и изкорубен пън, статист, играл в "На всеки километър",
и Равенство и Братство, Свобода? – са думички, изречени в омая.
Едно черпаче изворна вода пийнете с мен, преди да литнем в Рая.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вдъхновяваш! Може би затова си толкова голям, Валери!👍
  • не знам дали ви пях, но вълчи вих в разпадащия се глобален климат,
    и в крайчеца на своя сръчен стих бях адски чист във мъчната си рима,

    Неподражаем!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...