2 июн. 2024 г., 09:03

Едно черпаче Свобода

326 4 2

ЕДНО ЧЕРПАЧЕ СВОБОДА

... аз вече наближавам към стоте, разминах се с наградите си "Грами",
живота, който дишам, е менте! – и въздухът нагарча от измами,
не знам дали ви пях, но вълчи вих в разпадащия се глобален климат,
и в крайчеца на своя сръчен стих бях адски чист във мъчната си рима,
повярвахте ли ми? – до днес не знам, пък и не ми е работа да питам! –

Човек живее – и умира сам! – в живот, по-къс от миг за компарсита,
аз вече изтанцувах своя сън – да се събуждам всяка сутрин – светъл,
сега съм стар и изкорубен пън, статист, играл в "На всеки километър",
и Равенство и Братство, Свобода? – са думички, изречени в омая.
Едно черпаче изворна вода пийнете с мен, преди да литнем в Рая.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вдъхновяваш! Може би затова си толкова голям, Валери!👍
  • не знам дали ви пях, но вълчи вих в разпадащия се глобален климат,
    и в крайчеца на своя сръчен стих бях адски чист във мъчната си рима,

    Неподражаем!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...