2.06.2024 г., 9:03

Едно черпаче Свобода

323 4 2

ЕДНО ЧЕРПАЧЕ СВОБОДА

... аз вече наближавам към стоте, разминах се с наградите си "Грами",
живота, който дишам, е менте! – и въздухът нагарча от измами,
не знам дали ви пях, но вълчи вих в разпадащия се глобален климат,
и в крайчеца на своя сръчен стих бях адски чист във мъчната си рима,
повярвахте ли ми? – до днес не знам, пък и не ми е работа да питам! –

Човек живее – и умира сам! – в живот, по-къс от миг за компарсита,
аз вече изтанцувах своя сън – да се събуждам всяка сутрин – светъл,
сега съм стар и изкорубен пън, статист, играл в "На всеки километър",
и Равенство и Братство, Свобода? – са думички, изречени в омая.
Едно черпаче изворна вода пийнете с мен, преди да литнем в Рая.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вдъхновяваш! Може би затова си толкова голям, Валери!👍
  • не знам дали ви пях, но вълчи вих в разпадащия се глобален климат,
    и в крайчеца на своя сръчен стих бях адски чист във мъчната си рима,

    Неподражаем!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...