26 mar 2025, 7:16  

Едно добро човече

  Poesía
350 2 2

ЕДНО ДОБРО ЧОВЕЧЕ

 

... започнах да се чудя и се мая какво не свърших овреме в света? – 
невям да смъкна на Земята Рая? – такъв, какъвто Бог го обеща,
да бъдат всички хорица щастливи – и да е тяхно Седмото небе,
и никой да не сменя смет за сливи от своето прокъсано торбе, 
и някого да милна с топла дума, когато самотата го гнети, 

 

и да прегърна своя  брат по друма, поел към низи сбъркани мечти,
денят да си лети, щастлива птица, нощта да стелва благия си мрак –
в това е, всъщност, смешното на вица, че вярвам си като на стар глупак,
Животът ми тече – и си изтече. Последните му мигове чета – 
едно добро – и смислено човече, дошло за шепа Обич на света.

 

25 март 2025 г. 
гр. Варна, 19, 55 ч.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...