Едно добро човече
ЕДНО ДОБРО ЧОВЕЧЕ
... започнах да се чудя и се мая какво не свърших овреме в света? –
невям да смъкна на Земята Рая? – такъв, какъвто Бог го обеща,
да бъдат всички хорица щастливи – и да е тяхно Седмото небе,
и никой да не сменя смет за сливи от своето прокъсано торбе,
и някого да милна с топла дума, когато самотата го гнети,
и да прегърна своя брат по друма, поел към низи сбъркани мечти,
денят да си лети, щастлива птица, нощта да стелва благия си мрак –
в това е, всъщност, смешното на вица, че вярвам си като на стар глупак,
Животът ми тече – и си изтече. Последните му мигове чета –
едно добро – и смислено човече, дошло за шепа Обич на света.
25 март 2025 г.
гр. Варна, 19, 55 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
