Едно добро човече
ЕДНО ДОБРО ЧОВЕЧЕ
... започнах да се чудя и се мая какво не свърших овреме в света? –
невям да смъкна на Земята Рая? – такъв, какъвто Бог го обеща,
да бъдат всички хорица щастливи – и да е тяхно Седмото небе,
и никой да не сменя смет за сливи от своето прокъсано торбе,
и някого да милна с топла дума, когато самотата го гнети,
и да прегърна своя брат по друма, поел към низи сбъркани мечти,
денят да си лети, щастлива птица, нощта да стелва благия си мрак –
в това е, всъщност, смешното на вица, че вярвам си като на стар глупак,
Животът ми тече – и си изтече. Последните му мигове чета –
едно добро – и смислено човече, дошло за шепа Обич на света.
25 март 2025 г.
гр. Варна, 19, 55 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
