6 mar 2022, 9:12

Едно, две, три, отварям аз очи

1.2K 0 2

Нали знаеш как понякога 

отдавна миналите случки

седнали удобно в контражур 

изведнъж извръщат 

лице към светлината

и виждаш скритото от теб

и каквото сам си скрил от себе си.

Както когато стария приятел

на скъпия ми дядо

сложи в скута си 

малкото голо момиченце

изпратено от плажа 

до къщата му за вода

и му каза обещай да пазиш тайна

и след петнайсет години

в средата на някакво

обикновено ежедневие

като например миене на зъби

изтръпнах от погнуса.

Лицето беше на разложен труп.

Имам и други, по-смешни истории.

И затова те питам 

коя е истинската същност, 

какво е още скрито,

за какво не сме готови?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малката Мис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понякога разровим ли съзнанието си....започва да тупти, като болен зъб!
  • И аз изтръпнах... от безсилието на лирическата героиня като дете и от болката, на вече осъзнатата такава. Това, което е скрито или се опитваме да скрием от себе си, назад в дълбините на подсъзнанието ни, рано или късно излиза наяве. И няма да спре да боли, докато не сме готови да простим.
    Не спирай да твориш!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...