Едно, две, три, отварям аз очи
Нали знаеш как понякога
отдавна миналите случки
седнали удобно в контражур
изведнъж извръщат
лице към светлината
и виждаш скритото от теб
и каквото сам си скрил от себе си.
Както когато стария приятел
на скъпия ми дядо
сложи в скута си
малкото голо момиченце
изпратено от плажа
до къщата му за вода
и му каза обещай да пазиш тайна
и след петнайсет години
в средата на някакво
обикновено ежедневие
като например миене на зъби
изтръпнах от погнуса.
Лицето беше на разложен труп.
Имам и други, по-смешни истории.
И затова те питам
коя е истинската същност,
какво е още скрито,
за какво не сме готови?
© Малката Мис All rights reserved.
