Едно е сърцето,
от Бог подарено.
Едно е за всичко-
за радост, грижи и обич!
Поводи винаги има.
Прощава обиди.
Сълзите съпроводи до изток,
севера гощава с усмивки!
Навлиза в нови простори,
с ехото спори - всеки да чуй!
Мили думи изрича на нова любов,
врича се в ангели бели...!
Пулсира. Живее -
доколкото бог е отсъдил!
Умира от рана, от старост, от мъка!!!!
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados