8 ene 2015, 22:58

Едно е сърцето

  Poesía
497 0 3

Едно е сърцето,

от Бог подарено.

Едно е за всичко-

за радост, грижи  и обич!

 

Поводи винаги има.

Прощава обиди.

Сълзите съпроводи до изток,

севера гощава с усмивки!

 

Навлиза в нови простори,

с ехото спори - всеки да чуй!

Мили думи изрича на нова любов,

врича се в ангели бели...!

 

Пулсира. Живее -

доколкото бог е отсъдил!

Умира от рана, от старост, от мъка!!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....