20 ene 2007, 0:21

ЕДНО ИЗОСТАВЕНО ДЕТЕ

  Poesía
1.7K 0 5

Едно мъничко детенце
нежелано на света
родено рано сутрин,
намери своя дом -
за малки изоставени
деца.
Дом майка и дете -
това ще бъде
майка и баща
за клетото дете.
Домашния уют,
сърдечните милувки,
майчината топла гръд
и ласки,
ще бъдат толкоз чужди
за малкото дете...
Едничка остава
надежда голяма
да го вземе някоя
добра жена
и да протегне към него
своите празни длани -
изпълнени с много
радост и обич...
Има и такива хора
по света
хора добри и благородни...

Тогава ще се чува
по-рядко ревът
на тези деца,
забравени от хората
без съвест.

Едно мъничко и изоставено детенце,
порастна-и сега си има и тя детенце...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...