mislitel (Георги Каменов)
1151 11133
26 may 2020, 8:08

Едно кафе със Самотата 

  Poesía » Otra
828 9 36

Кафе отново пия с Самотата,

без захар е. Горчиво, но е силно.

Тя влезе без да чука по вратата,

кафе аз пия... тя червено вино...

 

Мълчеше (пък какво и да ми каже...)

Това на мене също ми хареса...

Тя може, ако иска, да ме смаже,

и край да сложи в моята пиеса...

 

Но този край е толкова банален,

че щом тя пише и измисля правилата

за мене дарът и ще бъде по-специален...

Но аз готов съм да платя цената!

 

Цената е убийствена, жестока.

Цената да си сам е тежко бреме,

и колко ме дели от скока?

Последният - Смъртта като ме вземе

дали ще има време за кафе

на дъното, в което утаено

ще се спотайва моето сърце,

туптящо в мене все по-уморено?

 

Дали ще има време за напитка

във графика и, строг и претоварен?

На гроба ми дали ще има китка,

след мене, отпечатъци на спомен?

 

     *****

 

Поглеждам пак към моята позната,

а виното - в съсиреци червени...

Не пие вино с мене Самотата,

а кръв наточена от моите вени...

 

24.04.2014.

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Относно първото, и аз не помня, Мария. Всъщност даже не помня и прибраните в любими и на днешната творба, или поне половината от тях. А се опитах нарочно да си го припомня. Но не ги следя тези неща, докато някои коментари ги помня с години, тези които са докоснали сърцето ми, казано клиширано.
    А периода, към който се отнася и този ми стих, е един от най-тежките в живота ми. Самата Самота с месеци тогава ми беше личен приятел и палач в същото време.
    Затова и ми е толкова на сърцето точно този стих - за мен беше, и си остава част от мен.
    Благодаря ти сърдечно за този прекрасен коментар, Мария!
  • Не си спомням дали имам прибрано стихотворение от твоите в любими, но това отива там!🍀 Много добре си изградил образа на Самотата, а за поантата получаваш специални поздрави, Гош!🌼
  • Елка, за мен от коментара ти е съвсем ясно, че си проникнала до края на това, което искам да кажа тук!
    Благодаря от цялото си сърце!
  • Знам, Искре, хванах те там, но нямаше нужда да задълбаваме. Важното е, че се разбрахме като големи хора и всичко е наред.
    Останалото е капка вода в дъждовен облак. Усмивка специална и за теб.
    ПП
    Под тази си творба такъв емотикон не мога да сложа. Като знам как го писах този стих, колко много съм вложил от себе си в него... Просто не мога!
    Но наистина ти пращам усмивка!
  • Емоционален стих! Натъжи ме! Самотата е опасно нещо!
  • Това го разбрах, Петър, наистина! И те уважавам за което!
    Бъди жив и здрав и ти, както и много вдъхновение да има, че Музите са жени, понякога си удрят камшика(тук, усмих от мен).
  • Сега разбрах. Да, в поезията е позволено понякога да се пренебрегват граматическите правила, когато това допринася за по-доброто звучене на стиха. В детайли мисля, че Краси Минев може да обясни по-добре, той е силен в теорията. Жоро, приятелю, аз не ти коментирам характера или разбиранията за поезия, ти си свободна душа. Всичко е наред. Хайде със здраве.
    😊👍
    П.С. Малко съм сгрешил в първия коментар, за граматиката, имах предвид, обратното, че правилото е пред “с” да има “със”, но ти разбра
  • Допустимо е вместо със пред Самотата, да има само с, или вместо във пред например вятъра, да е в. Това важи за поезията само!
    В прозата не!
    А иначе, Петър, ако има човек тук, който наистина да не се смята за поет тук, това съм аз. Затова и Поезията от мен нито може да спечели, нито да загуби.
    Нямам претенциите да й влияя по някакъв начин, повярвай.
    Благодаря ти още веднъж.
    С усмивка.
  • Това и очаквах, но поезията нищо не печели от твоите проценти. Както и езика, там има правила, които ние не можем да променим, а само времето.
    👍😊

    Което точно имаш предвид е допустимо? Не разбрах.
  • Благодаря, Петър, мнението ми е казано и повтаряно, не подлежи на промяна, ако ще 100% от авторите тук + модераторите и прочие, да ме призовават да го направя.
    Това, казано с усмивка, Но си е и живата истина.
    Радвам се да те видя тук.
    Още веднъж благодаря от сърце за включването.
    ПП
    Доколкото съм запознат обаче, в поезията това е допустимо. Тъй, че всъщност тук съм напълно и в правописните правила.
    Виж, при прозата вече нещата са други и там винаги ги следвам, освен ако допусна грешка от недоглеждане.
  • Жоро, това е добро. И аз, като Ганев не хваля много, обаче много критикувам. 😊
    Не ти давам наклон на каскета, но, когато поставиш беззвучна съгласна като “с” до нея си, не звучи добре. По-скоро, никак не звучи, и това е фонетика. Ако говорим за граматиката обаче, по-добрият избор е да и теглим една майна и да вземем, та сложим едно “със”. И ето какво ще се получи: “Отново пих кафе със Самотата”. Разбира се, това е твоя стих, и е твое право да теглиш майната на мен, а да оставиш граматиката, както си е. 😊 Е, сегашно се сменя с минало времето, което е компромис, но поне не се сливат звуците.
    Уф, заболя ме пръста да пиша. 😊
    Бъди здрав! 👍
  • Благодаря, Жени.
  • Харесах.
    Поздрави!
  • Сега видях, че съм пропуснал да благодаря в цялата суматоха на Т. Енчева.
    Извинявам се за пропуска и го оправям.
    Благодаря ти за включването.
  • Усмих, Искре.
    Мариела, перфектното е в очите на гледащия. А тя наистина ни пие от кръвта...
    Ирен, радвам се пак да те видя.
    Дора, много висока оценка, дано я заслужавам дори отчасти.
    Момичета, благодаря ви от ❤️
  • Спокойно, Мариела. Всеки само се стреми към перфектност,но няма човек който може винаги във всичко да я постигне.
    Искре, Пепи вече е отговорила вместо мен.
  • Хубав стих! Браво!
  • Дали прекалената перфектност не е дефект? Или пък малкият дефект в случая води до перфектност...? Самотата пиеща кръв от вените ни... ❤
  • Ирен, осъзнавам, че прекалих и преди малко се извиних и на лични на Димитър и Искра. Просто стрес, в комбинация с нещо, което съм повтарял десетки и десетки пъти и... Избухнах в неподходящ момент.
    Искре, мисля, че културно се разбрахме. Аз съм авторът тук, аз решавам за своята творба кое е добре, кое не. В случая и запетая не бих променил.
    Дени, радвам се, че ти е харесало това произведение.
    Благодаря, момичета.
  • Исе, в поезията може и "с'самотата". "в'времето" - примерно, трябва само да му сложи апостроф - с'Самотата, и се произнася удължено С. Апострофът е за удължаване на съгласната в случая.
    Заради ритъма и стъпките, така както и пълният член в поезията може да е кратък

    Искра има вроден усет за ритъм и мелодия, за това и стихотворенията ѝ са като песен
  • Георги, това ми хареса. Стихотворението, чувството.
  • Първо ще кажа, че стихотворението ми харесва и то много. И до колкото разбрах коментара на DGanev (Димитър Ганев), той не се отнасяше конкретно до това стихотворение, а до стила и писането на Георги по принцип. Георги, ти си имаш собствени правила и в това няма нищо осъдително. Опитвай се обаче да си даваш сметка, че това са "троите" правила и че не всеки е длъжен да ги знае. На теб може да ти е омръзнало да ги споделяш, но ще те разбера, ако ти е омръзнало да ги споделяш например с мен или потребител, с който доста пъти сте зе засичали в коментарните полета на тази тема. За всички останали е хубаво да можеш да ги споделиш ако трябва отново, тъй като всеки ден /или почти всеки/ има новорегистрирани потребители, които няма как да знаят "твоите правила". Ти се извини за избухването и това ти прави чест. Още по-хубаво ще е ако се опиташ да не избухваш на тази тема. А според мен няма в това стихотворение някакви "препъни камъчета", които да ме спъват при четене.
  • Права си, Пепи.
    Благодаря и на теб.
  • Самотата е част от нашето Аз, искаме-не искаме, понякога ни е спътник.
    ☕️ хареса ми откровението ти!
  • Приятели, моля ви, всичко е наред!
    Само аз съм виновен тук, Реагирах първосигнално. А можех да се успокоя за 5 минути и тогава спокойно да се изясня.
    Съжалявам, че така Реагирах, не искам да обидя никого.
    И вече ми мина и на мен, просто често при мен емоциите водят, което отлично се видя и сега.
    Извинявам се отново за неадекватното си държание!
  • Георги е убедителен!Негова си работа е каква техника на писане изповядва. Това е негово кредо!
    Тогава, защо го четете?!
    Не наранявайте символ веруюто на автора!
    Моля ви за етично отношение!
    И не само към него. Проявете уважение и към себе си.
    Иначе може, защото е лесно.
    Съжалявам, че съм рязък, но това е лично мнение.
    За избиване на комплекси:има консултация, сеанси и лечение.
  • Искре, спокойно, не се сърдя.
    Просто този ми е Любим мой стих, а малко си харесвам. И от 2014 година непрекъснато казвам казаното тук, вече ми е писнало!
    Аз никога не уча друг как се пише, просто искам същото. Пускам без редакция, правилата в поезията за мен са окови - всъщност харесвам накъсан ритъм леко поне...
    А когато някой си позволи да ме редактира публично, не е уцелил човека просто. Съвети в тази насока бих и слушал само ако пускам книга, но пак не бих допуснал чужда намеса!
    За мен лично това е недупостимо.
    С две думи, това е.
    Извинявай, ако съм те обидил, но се подадох на емоциите в момента.
  • Димитър, да засегна ме много!
    Откакто съм в нета го казвам години наред, имам си свои разбирания, на никого не ги натрапвам, не натрапвайте и вашите на мен!
    Критика нося за съдържанието, за смисъла на творбата, но как да я пиша, си е моя работа.
    Искре, благодаря, че и ти ми се подигра тук!
  • Съжалявам Приятелю, не исках да те засегна по никой начин, още по-малко да ти налагам стил или каквото и да е. Всеки автор е ценен такъв, какъвто си е, но не ми е в стила да пиша хвалби и затова рядко коментирам. Да си призная не очаквах такава реакция, ако с нещо неволно съм те обидил, моля още веднъж за извинение. Д.Г.
  • Димитър, имам свои Твърди Убеждения, моля, агитациите на друго място!
    Никога не редактирам!
    За ритъм, хореи, ямбове, срички и прочие, при мен не търси!
    Оставете ме на мира, моля, аз никого не агитирам да приеме моите убеждения, не искам и мен да ме учат!
    Точка, тире, запетая.
    Благодаря за коментара, Димитър.
    С уважение :
    Георги Каменов
  • Драги Георги, стихотворението ми хареса, поантата е много добра. Напомня ми на едно стихче на Елена Курелла – „Усталость”, ще постна превода като поздрав към теб .
    В твоите неща има много и интересни послания, но ми се струва че ги пускаш повече на prima edizione, а първата редакция не винаги е най доброто, особено когато се касае до ритмиката на стиха. Дали едно произведение е плод на личните преживявания на автора или е чиста фикция няма значение, стига това което се поднася на читателя да е по начин който се приема и запомня.
    Не чакай от мене „Уау!”, имаш си достатъчно публика за това, но те поздравявам за това че си един разнообразен и по моя преценка определено добър за четене автор.
    Бъди здрав! Д.Г.
  • Така е, Стойчо, а и лекарството Любов лекува всичко.
    Радвам се, че ти е харесало стихото Ирина.
    Благодаря ви.
  • Ще цитирам една приятелка поетеса А. Загорова:
    "Самотата е висока летва."
    А твоето стихо е много хубаво!
  • Кой ли не си е лягал със Самотата?
    Мъж?Жена?С всекиму е запозната!
    Колко нежно, колко мило след това е,
    Любовта да те споходи до безкрая!😍
  • Да, Мариана, а в този период от моя живот тя ми бе редовен гост.
    Така е, Ангелче, само човешка топлина може да помогне.
    Дано си стои по-далеч от мен все пак, Румяна.
    Благодаря за чудесните коментари, дами!
  • Когато пак похлопа ти Самотата
    Ти затръшни и под носа вратата и гръб и дай
    и погледни в този сайт
    приятели безброй ще видиш Ти
    с чаша в ръка и с думички в душата
Propuestas
: ??:??