26.05.2020 г., 8:08 ч.
Едно кафе със Самотата
Кафе отново пия с Самотата,
без захар е. Горчиво, но е силно.
Тя влезе без да чука по вратата,
кафе аз пия... тя червено вино...
Мълчеше (пък какво и да ми каже...)
Това на мене също ми хареса...
Тя може, ако иска, да ме смаже,
и край да сложи в моята пиеса...
Но този край е толкова банален,
че щом тя пише и измисля правилата
за мене дарът и ще бъде по-специален...
Но аз готов съм да платя цената!
Цената е убийствена, жестока.
Цената да си сам е тежко бреме,
и колко ме дели от скока?
Последният - Смъртта като ме вземе
дали ще има време за кафе
на дъното, в което утаено
ще се спотайва моето сърце,
туптящо в мене все по-уморено?
Дали ще има време за напитка
във графика и, строг и претоварен?
На гроба ми дали ще има китка,
след мене, отпечатъци на спомен?
*****
Поглеждам пак към моята позната,
а виното - в съсиреци червени...
Не пие вино с мене Самотата,
а кръв наточена от моите вени...
24.04.2014.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Не си спомням дали имам прибрано стихотворение от твоите в любими, но това отива там!🍀 Много добре си изградил образа на Самотата, а за поантата получаваш специални поздрави, Гош!🌼
-
Елка, за мен от коментара ти е съвсем ясно, че си проникнала до края на това, което искам да кажа тук!
Благодаря от цялото си сърце! -
Знам, Искре, хванах те там, но нямаше нужда да задълбаваме. Важното е, че се разбрахме като големи хора и всичко е наред.
Останалото е капка вода в дъждовен облак. Усмивка специална и за теб.
ПП
Под тази си творба такъв емотикон не мога да сложа. Като знам как го писах този стих, колко много съм вложил от себе си в него... Просто не мога!
Но наистина ти пращам усмивка! -
Емоционален стих! Натъжи ме! Самотата е опасно нещо!
-
Това го разбрах, Петър, наистина! И те уважавам за което!
Бъди жив и здрав и ти, както и много вдъхновение да има, че Музите са жени, понякога си удрят камшика(тук, усмих от мен). -
Сега разбрах. Да, в поезията е позволено понякога да се пренебрегват граматическите правила, когато това допринася за по-доброто звучене на стиха. В детайли мисля, че Краси Минев може да обясни по-добре, той е силен в теорията. Жоро, приятелю, аз не ти коментирам характера или разбиранията за поезия, ти си свободна душа. Всичко е наред. Хайде със здраве.
😊👍
П.С. Малко съм сгрешил в първия коментар, за граматиката, имах предвид, обратното, че правилото е пред “с” да има “със”, но ти разбра
-
Допустимо е вместо със пред Самотата, да има само с, или вместо във пред например вятъра, да е в. Това важи за поезията само!
В прозата не!
А иначе, Петър, ако има човек тук, който наистина да не се смята за поет тук, това съм аз. Затова и Поезията от мен нито може да спечели, нито да загуби.
Нямам претенциите да й влияя по някакъв начин, повярвай.
Благодаря ти още веднъж.
С усмивка. -
Това и очаквах, но поезията нищо не печели от твоите проценти. Както и езика, там има правила, които ние не можем да променим, а само времето.
👍😊
Което точно имаш предвид е допустимо? Не разбрах. -
Благодаря, Петър, мнението ми е казано и повтаряно, не подлежи на промяна, ако ще 100% от авторите тук + модераторите и прочие, да ме призовават да го направя.
Това, казано с усмивка, Но си е и живата истина.
Радвам се да те видя тук.
Още веднъж благодаря от сърце за включването.
ПП
Доколкото съм запознат обаче, в поезията това е допустимо. Тъй, че всъщност тук съм напълно и в правописните правила.
Виж, при прозата вече нещата са други и там винаги ги следвам, освен ако допусна грешка от недоглеждане. -
Жоро, това е добро. И аз, като Ганев не хваля много, обаче много критикувам. 😊
Не ти давам наклон на каскета, но, когато поставиш беззвучна съгласна като “с” до нея си, не звучи добре. По-скоро, никак не звучи, и това е фонетика. Ако говорим за граматиката обаче, по-добрият избор е да и теглим една майна и да вземем, та сложим едно “със”. И ето какво ще се получи: “Отново пих кафе със Самотата”. Разбира се, това е твоя стих, и е твое право да теглиш майната на мен, а да оставиш граматиката, както си е. 😊 Е, сегашно се сменя с минало времето, което е компромис, но поне не се сливат звуците.
Уф, заболя ме пръста да пиша. 😊
Бъди здрав! 👍 -
Благодаря, Жени.
-
Харесах.
Поздрави! -
Сега видях, че съм пропуснал да благодаря в цялата суматоха на Т. Енчева.
Извинявам се за пропуска и го оправям.
Благодаря ти за включването. -
Усмих, Искре.
Мариела, перфектното е в очите на гледащия. А тя наистина ни пие от кръвта...
Ирен, радвам се пак да те видя.
Дора, много висока оценка, дано я заслужавам дори отчасти.
Момичета, благодаря ви от ❤️ -
Спокойно, Мариела. Всеки само се стреми към перфектност,но няма човек който може винаги във всичко да я постигне.
Искре, Пепи вече е отговорила вместо мен. -
Хубав стих! Браво!
-
Дали прекалената перфектност не е дефект? Или пък малкият дефект в случая води до перфектност...? Самотата пиеща кръв от вените ни... ❤
-
Ирен, осъзнавам, че прекалих и преди малко се извиних и на лични на Димитър и Искра. Просто стрес, в комбинация с нещо, което съм повтарял десетки и десетки пъти и... Избухнах в неподходящ момент.
Искре, мисля, че културно се разбрахме. Аз съм авторът тук, аз решавам за своята творба кое е добре, кое не. В случая и запетая не бих променил.
Дени, радвам се, че ти е харесало това произведение.
Благодаря, момичета. -
Исе, в поезията може и "с'самотата". "в'времето" - примерно, трябва само да му сложи апостроф - с'Самотата, и се произнася удължено С. Апострофът е за удължаване на съгласната в случая.
Заради ритъма и стъпките, така както и пълният член в поезията може да е кратък
Искра има вроден усет за ритъм и мелодия, за това и стихотворенията ѝ са като песен -
Георги, това ми хареса. Стихотворението, чувството.
-
Първо ще кажа, че стихотворението ми харесва и то много. И до колкото разбрах коментара на DGanev (Димитър Ганев), той не се отнасяше конкретно до това стихотворение, а до стила и писането на Георги по принцип. Георги, ти си имаш собствени правила и в това няма нищо осъдително. Опитвай се обаче да си даваш сметка, че това са "троите" правила и че не всеки е длъжен да ги знае. На теб може да ти е омръзнало да ги споделяш, но ще те разбера, ако ти е омръзнало да ги споделяш например с мен или потребител, с който доста пъти сте зе засичали в коментарните полета на тази тема. За всички останали е хубаво да можеш да ги споделиш ако трябва отново, тъй като всеки ден /или почти всеки/ има новорегистрирани потребители, които няма как да знаят "твоите правила". Ти се извини за избухването и това ти прави чест. Още по-хубаво ще е ако се опиташ да не избухваш на тази тема. А според мен няма в това стихотворение някакви "препъни камъчета", които да ме спъват при четене.
-
Права си, Пепи.
Благодаря и на теб. -
Самотата е част от нашето Аз, искаме-не искаме, понякога ни е спътник.
☕️ хареса ми откровението ти! -
Приятели, моля ви, всичко е наред!
Само аз съм виновен тук, Реагирах първосигнално. А можех да се успокоя за 5 минути и тогава спокойно да се изясня.
Съжалявам, че така Реагирах, не искам да обидя никого.
И вече ми мина и на мен, просто често при мен емоциите водят, което отлично се видя и сега.
Извинявам се отново за неадекватното си държание! -
Георги е убедителен!Негова си работа е каква техника на писане изповядва. Това е негово кредо!
Тогава, защо го четете?!
Не наранявайте символ веруюто на автора!
Моля ви за етично отношение!
И не само към него. Проявете уважение и към себе си.
Иначе може, защото е лесно.
Съжалявам, че съм рязък, но това е лично мнение.
За избиване на комплекси:има консултация, сеанси и лечение. -
Искре, спокойно, не се сърдя.
Просто този ми е Любим мой стих, а малко си харесвам. И от 2014 година непрекъснато казвам казаното тук, вече ми е писнало!
Аз никога не уча друг как се пише, просто искам същото. Пускам без редакция, правилата в поезията за мен са окови - всъщност харесвам накъсан ритъм леко поне...
А когато някой си позволи да ме редактира публично, не е уцелил човека просто. Съвети в тази насока бих и слушал само ако пускам книга, но пак не бих допуснал чужда намеса!
За мен лично това е недупостимо.
С две думи, това е.
Извинявай, ако съм те обидил, но се подадох на емоциите в момента. -
Димитър, да засегна ме много!
Откакто съм в нета го казвам години наред, имам си свои разбирания, на никого не ги натрапвам, не натрапвайте и вашите на мен!
Критика нося за съдържанието, за смисъла на творбата, но как да я пиша, си е моя работа.
Искре, благодаря, че и ти ми се подигра тук! -
Съжалявам Приятелю, не исках да те засегна по никой начин, още по-малко да ти налагам стил или каквото и да е. Всеки автор е ценен такъв, какъвто си е, но не ми е в стила да пиша хвалби и затова рядко коментирам. Да си призная не очаквах такава реакция, ако с нещо неволно съм те обидил, моля още веднъж за извинение. Д.Г.
-
Димитър, имам свои Твърди Убеждения, моля, агитациите на друго място!
Никога не редактирам!
За ритъм, хореи, ямбове, срички и прочие, при мен не търси!
Оставете ме на мира, моля, аз никого не агитирам да приеме моите убеждения, не искам и мен да ме учат!
Точка, тире, запетая.
Благодаря за коментара, Димитър.
С уважение :
Георги Каменов -
Драги Георги, стихотворението ми хареса, поантата е много добра. Напомня ми на едно стихче на Елена Курелла – „Усталость”, ще постна превода като поздрав към теб .
В твоите неща има много и интересни послания, но ми се струва че ги пускаш повече на prima edizione, а първата редакция не винаги е най доброто, особено когато се касае до ритмиката на стиха. Дали едно произведение е плод на личните преживявания на автора или е чиста фикция няма значение, стига това което се поднася на читателя да е по начин който се приема и запомня.
Не чакай от мене „Уау!”, имаш си достатъчно публика за това, но те поздравявам за това че си един разнообразен и по моя преценка определено добър за четене автор.
Бъди здрав! Д.Г. -
Така е, Стойчо, а и лекарството Любов лекува всичко.
Радвам се, че ти е харесало стихото Ирина.
Благодаря ви. -
Ще цитирам една приятелка поетеса А. Загорова:
"Самотата е висока летва."
А твоето стихо е много хубаво! -
Кой ли не си е лягал със Самотата?
Мъж?Жена?С всекиму е запозната!
Колко нежно, колко мило след това е,
Любовта да те споходи до безкрая!😍 -
Да, Мариана, а в този период от моя живот тя ми бе редовен гост.
Така е, Ангелче, само човешка топлина може да помогне.
Дано си стои по-далеч от мен все пак, Румяна.
Благодаря за чудесните коментари, дами! -
Когато пак похлопа ти Самотата
Ти затръшни и под носа вратата и гръб и дай
и погледни в този сайт
приятели безброй ще видиш Ти
с чаша в ръка и с думички в душата
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А периода, към който се отнася и този ми стих, е един от най-тежките в живота ми. Самата Самота с месеци тогава ми беше личен приятел и палач в същото време.
Затова и ми е толкова на сърцето точно този стих - за мен беше, и си остава част от мен.
Благодаря ти сърдечно за този прекрасен коментар, Мария!