Едно кафе със Самотата

Поэзия » Другая

1.1K 9 36

Кафе отново пия с Самотата,

без захар е. Горчиво, но е силно.

Тя влезе без да чука по вратата,

кафе аз пия... тя червено вино...

Мълчеше (пък какво и да ми каже...)

Това на мене също ми хареса...

Тя може, ако иска, да ме смаже,

и край да сложи в моята пиеса...

Но този край е толкова банален,

че щом тя пише и измисля правилата

за мене дарът и ще бъде по-специален...

Но аз готов съм да платя цената!

Цената е убийствена, жестока.

Цената да си сам е тежко бреме,

и колко ме дели от скока?

Последният - Смъртта като ме вземе

дали ще има време за кафе

на дъното, в което утаено

ще се спотайва моето сърце,

туптящо в мене все по-уморено?

Дали ще има време за напитка

във графика и, строг и претоварен?

На гроба ми дали ще има китка,

след мене, отпечатъци на спомен?

*****

Поглеждам пак към моята позната,

а виното - в съсиреци червени...

Не пие вино с мене Самотата,

а кръв наточена от моите вени...

24.04.2014.

Георги Каменов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mislitel (Георги Каменов)

Относно първото, и аз не помня, Мария. Всъщност даже не помня и прибраните в любими и на днешната творба, или поне половината от тях. А се опитах нарочно да си го припомня. Но не ги следя тези неща, докато някои коментари ги помня с години, тези които са докоснали сърцето ми, казано клиширано.
А периода, към който се отнася и този ми стих, е един от най-тежките в живота ми. Самата Самота с месеци тогава ми беше личен приятел и палач в същото време.
Затова и ми е толкова на сърцето точно този стих - за мен беше, и си остава част от мен.
Благодаря ти сърдечно за този прекрасен коментар, Мария!

2020-05-30T13:28:27+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Не си спомням дали имам прибрано стихотворение от твоите в любими, но това отива там!🍀 Много добре си изградил образа на Самотата, а за поантата получаваш специални поздрави, Гош!🌼

2020-05-30T12:56:30+03:00
mislitel (Георги Каменов)

Елка, за мен от коментара ти е съвсем ясно, че си проникнала до края на това, което искам да кажа тук!
Благодаря от цялото си сърце!

2020-05-27T19:05:03+03:00
mislitel (Георги Каменов)

Знам, Искре, хванах те там, но нямаше нужда да задълбаваме. Важното е, че се разбрахме като големи хора и всичко е наред.
Останалото е капка вода в дъждовен облак. Усмивка специална и за теб.
ПП
Под тази си творба такъв емотикон не мога да сложа. Като знам как го писах този стих, колко много съм вложил от себе си в него... Просто не мога!
Но наистина ти пращам усмивка!

2020-05-27T18:38:05+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Емоционален стих! Натъжи ме! Самотата е опасно нещо!

2020-05-27T18:34:54+03:00