Едно кафе със Самотата

Comments

• 

  mislitel (Георги Каменов)

  Относно първото, и аз не помня, Мария. Всъщност даже не помня и прибраните в любими и на днешната творба, или поне половината от тях. А се опитах нарочно да си го припомня. Но не ги следя тези неща, докато някои коментари ги помня с години, тези които са докоснали сърцето ми, казано клиширано.
  А периода, към който се отнася и този ми стих, е един от най-тежките в живота ми. Самата Самота с месеци тогава ми беше личен приятел и палач в същото време.
  Затова и ми е толкова на сърцето точно този стих - за мен беше, и си остава част от мен.
  Благодаря ти сърдечно за този прекрасен коментар, Мария!

  2020-05-30T13:28:27+03:00
• 

  pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

  Не си спомням дали имам прибрано стихотворение от твоите в любими, но това отива там!🍀 Много добре си изградил образа на Самотата, а за поантата получаваш специални поздрави, Гош!🌼

  2020-05-30T12:56:30+03:00
• 

  mislitel (Георги Каменов)

  Елка, за мен от коментара ти е съвсем ясно, че си проникнала до края на това, което искам да кажа тук!
  Благодаря от цялото си сърце!

  2020-05-27T19:05:03+03:00
• 

  mislitel (Георги Каменов)

  Знам, Искре, хванах те там, но нямаше нужда да задълбаваме. Важното е, че се разбрахме като големи хора и всичко е наред.
  Останалото е капка вода в дъждовен облак. Усмивка специална и за теб.
  ПП
  Под тази си творба такъв емотикон не мога да сложа. Като знам как го писах този стих, колко много съм вложил от себе си в него... Просто не мога!
  Но наистина ти пращам усмивка!

  2020-05-27T18:38:05+03:00
• 

  Елка (Елка Тодорова)

  Емоционален стих! Натъжи ме! Самотата е опасно нещо!

  2020-05-27T18:34:54+03:00