7 mar 2012, 21:21

Едно мнение

  Poesía » Otra
1.2K 0 24

На mariniki
и всеки, който го споделя


Поезията е магия.
Навсякъде я има, но
въпросът е да се открие
и огласи. Това едно.

И второ, как я търсим ние?
Тържествено и надалеко.
А тя под нокътя се крие,
като душата на човека.

Досущ като душата в тяло,
тя думичките обитава.
И между тях се спотаява.
Усетиш ли я, о, тогава

и примерът e изкусител,
и смисълът ú е дълбок:
доброто да ти е учител,
а лошото – да е урок.

Това разбрах. И ръся с миром
трохи от своя беден труд.
А туй, което не разбирам,
очаквам да го каже друг.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....