7 mar 2012, 21:21

Едно мнение

  Poesía » Otra
1.2K 0 24

На mariniki
и всеки, който го споделя


Поезията е магия.
Навсякъде я има, но
въпросът е да се открие
и огласи. Това едно.

И второ, как я търсим ние?
Тържествено и надалеко.
А тя под нокътя се крие,
като душата на човека.

Досущ като душата в тяло,
тя думичките обитава.
И между тях се спотаява.
Усетиш ли я, о, тогава

и примерът e изкусител,
и смисълът ú е дълбок:
доброто да ти е учител,
а лошото – да е урок.

Това разбрах. И ръся с миром
трохи от своя беден труд.
А туй, което не разбирам,
очаквам да го каже друг.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...