7 мар. 2012 г., 21:21

Едно мнение

1.2K 0 24

На mariniki
и всеки, който го споделя


Поезията е магия.
Навсякъде я има, но
въпросът е да се открие
и огласи. Това едно.

И второ, как я търсим ние?
Тържествено и надалеко.
А тя под нокътя се крие,
като душата на човека.

Досущ като душата в тяло,
тя думичките обитава.
И между тях се спотаява.
Усетиш ли я, о, тогава

и примерът e изкусител,
и смисълът ú е дълбок:
доброто да ти е учител,
а лошото – да е урок.

Това разбрах. И ръся с миром
трохи от своя беден труд.
А туй, което не разбирам,
очаквам да го каже друг.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...