7.03.2012 г., 21:21

Едно мнение

1.2K 0 24

На mariniki
и всеки, който го споделя


Поезията е магия.
Навсякъде я има, но
въпросът е да се открие
и огласи. Това едно.

И второ, как я търсим ние?
Тържествено и надалеко.
А тя под нокътя се крие,
като душата на човека.

Досущ като душата в тяло,
тя думичките обитава.
И между тях се спотаява.
Усетиш ли я, о, тогава

и примерът e изкусител,
и смисълът ú е дълбок:
доброто да ти е учител,
а лошото – да е урок.

Това разбрах. И ръся с миром
трохи от своя беден труд.
А туй, което не разбирам,
очаквам да го каже друг.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...