Едно момче

7 jun 2017, 21:53

Poesía » De amor

878 1 2

Родил се на земята мъничък човек

Но с голямо сърце – колкото небе

И знам, няма да ми достигне и цял век

За да опиша колко невероятен всъщност е.

Един от всички, но единствен, уникален

Различаващ се от всеки друг на таз земя

Обикновен,но и безкрайно необикновен

Раздава любов, радост, доброта

Колко слепи са хората и защо – не знам

Щом не виждат красивата му душевност

Но едно знам – от мен е обожаван

Всяко качество у него, физиономийка – блаженост...

В усмивката широка щом се потопих

В честните очи, прегръдки нежни, топли

Открих любовта, опората – така се влюбих

Пред него душата ми цяла се оголи.

Какъв щеше да е животът без него на света –

Не искам и да си помислям

ТОЙ – носи вяра и надежда че все още има доброта

И знам, искам да е до мен – завинаги да го обичам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Shee (Християна Георгиева)

2017-06-08T07:47:36+03:00

Благодаря ти много! Което е любов, любов е...
Violet_86 (Виолета)

2017-06-07T22:59:33+03:00

Браво, Хриси
Желая ви много да се обичате. Прекрасно си описала чувствата си към това момче.