Едно момче
Родил се на земята мъничък човек
Но с голямо сърце – колкото небе
И знам, няма да ми достигне и цял век
За да опиша колко невероятен всъщност е.
Един от всички, но единствен, уникален
Различаващ се от всеки друг на таз земя
Обикновен,но и безкрайно необикновен
Раздава любов, радост, доброта
Колко слепи са хората и защо – не знам
Щом не виждат красивата му душевност
Но едно знам – от мен е обожаван
Всяко качество у него, физиономийка – блаженост...
В усмивката широка щом се потопих
В честните очи, прегръдки нежни, топли
Открих любовта, опората – така се влюбих
Пред него душата ми цяла се оголи.
Какъв щеше да е животът без него на света –
Не искам и да си помислям
ТОЙ – носи вяра и надежда че все още има доброта
И знам, искам да е до мен – завинаги да го обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Християна Георгиева Все права защищены
