Jun 7, 2017, 9:53 PM

Едно момче 

  Poetry » Love
842 1 2

Родил се на земята мъничък човек

Но с голямо сърце – колкото небе

И знам, няма да ми достигне и цял век

За да опиша колко невероятен всъщност е.

 

Един от всички, но единствен, уникален

Различаващ се от всеки друг на таз земя

Обикновен,но и безкрайно необикновен

Раздава любов, радост, доброта

 

Колко слепи са хората и защо – не знам

Щом не виждат красивата му душевност

Но едно знам – от мен е обожаван

Всяко качество у него, физиономийка – блаженост...

 

В усмивката широка щом се потопих

В честните очи, прегръдки нежни, топли

Открих любовта, опората – така се влюбих

Пред него душата ми цяла се оголи.

 

Какъв щеше да е животът без него на света –

Не искам и да си помислям

ТОЙ – носи вяра и надежда че все още има доброта

И знам, искам да е до мен – завинаги да го обичам.

© Християна Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти много! Което е любов, любов е...
  • Браво, Хриси
    Желая ви много да се обичате. Прекрасно си описала чувствата си към това момче.
Random works
: ??:??