Едно момиче...
Едно момиче…
Понякога се стичат пак сълзи,
душата изтерзана се смалява,
във спомени за светлото Преди,
едно момиче тихо оцелява.
В безкрая тя се взира като стон,
мечтае за забравени пътеки,
един китарен нежен полутон
и обич съществуваща навеки.
Скалá и бряг окъпани в лъчи,
безвремие обгръщащо простора
и две зелени хубави очи,
огромна светлина за много хора.
Дали ще се завърне вечността,
звездите в полунощното тя пита,
а после пак прегърнала скръбта,
по пътища към бъдното се скита.
Но вяра грее в нейното сърце,
тя знае че ще сбъдне чудесата,
във източното вятърно небе,
отново ще пребъде красотата.
13.10.2017г.
Eлица
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Георгиева Todos los derechos reservados
