Едно момиче...
Едно момиче…
Понякога се стичат пак сълзи,
душата изтерзана се смалява,
във спомени за светлото Преди,
едно момиче тихо оцелява.
В безкрая тя се взира като стон,
мечтае за забравени пътеки,
един китарен нежен полутон
и обич съществуваща навеки.
Скалá и бряг окъпани в лъчи,
безвремие обгръщащо простора
и две зелени хубави очи,
огромна светлина за много хора.
Дали ще се завърне вечността,
звездите в полунощното тя пита,
а после пак прегърнала скръбта,
по пътища към бъдното се скита.
Но вяра грее в нейното сърце,
тя знае че ще сбъдне чудесата,
във източното вятърно небе,
отново ще пребъде красотата.
13.10.2017г.
Eлица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
