15.10.2017 г., 14:00

Едно момиче...

605 1 5

Едно момиче…

 

Понякога се стичат пак сълзи,
душата изтерзана се смалява,
във спомени за светлото Преди,
едно момиче тихо оцелява.

 

В безкрая тя се взира като стон,
мечтае за забравени пътеки,
един китарен нежен полутон
и обич съществуваща навеки.

 

Скалá и бряг окъпани в лъчи,
безвремие обгръщащо простора
и две зелени хубави очи,
огромна светлина за много хора.

 

Дали ще се завърне вечността,
звездите в полунощното тя пита,
а после пак прегърнала скръбта,
по пътища към бъдното се скита.

 

Но вяра грее в нейното сърце,
тя знае че ще сбъдне чудесата,
във източното вятърно небе,
отново ще пребъде красотата.

 

13.10.2017г.
Eлица

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Ели! Без вярата сме за никъде... И дано дойде ден да се озовем на Мястото - онова сакрално кътче където е предопределено да бъдем щастливи за вечност в безвремие... Топла прегръдка от мен!
  • Спомени, мечти и вяра, че ще пребъде красотата.
    Какво по-хубаво от това в един човешки живот?
    Харесах, Ели!
  • Хей, Давид и Меги, благодаря ви, приятели! Усмихната и успешна нова седмица!
  • Хубаво!
  • Нямам думи... страхотно!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...