18 ene 2013, 17:27

Едно море (без хотели) ми стига

  Poesía
1K 0 3

"Земя, като една човешка длан..."

Г. Джагаров

 

 

Оказва, че повече не трябва.

И длан-земя за нас е много.

Сто пъти я насичаха със брадва,

но оцеляваше... И слава богу!

 

И педя да е, толкова е нужна.

Пак казвам - и това е доста.

В Родината сме с тебе чужди.

В дома си, братче, сме на гости.

 

И вече сме оголени и бедни,

но тази бедност мен не ме тревожи.

Сърцето ми не се купува с евро!

И обичта ми към земята, Боже!

 

Защо ми е от педя по-голяма?

Отвътре, брате, ми е тясно.

На три морета днес ме няма -

воювам за едничкото. За място,

 

в което въздухът над нас да стига

и жаждата за още да е жива...

 

Но пепел е държавата на книга,

щом смисълът от нея си отива!

 

18.01.2013*

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...