Едно море (без хотели) ми стига
"Земя, като една човешка длан..."
Г. Джагаров
Оказва, че повече не трябва.
И длан-земя за нас е много.
Сто пъти я насичаха със брадва,
но оцеляваше... И слава богу!
И педя да е, толкова е нужна.
Пак казвам - и това е доста.
В Родината сме с тебе чужди.
В дома си, братче, сме на гости.
И вече сме оголени и бедни,
но тази бедност мен не ме тревожи.
Сърцето ми не се купува с евро!
И обичта ми към земята, Боже!
Защо ми е от педя по-голяма?
Отвътре, брате, ми е тясно.
На три морета днес ме няма -
воювам за едничкото. За място,
в което въздухът над нас да стига
и жаждата за още да е жива...
Но пепел е държавата на книга,
щом смисълът от нея си отива!
18.01.2013*
© Юлия All rights reserved.
