18 янв. 2013 г., 17:27

Едно море (без хотели) ми стига

1K 0 3

"Земя, като една човешка длан..."

Г. Джагаров

 

 

Оказва, че повече не трябва.

И длан-земя за нас е много.

Сто пъти я насичаха със брадва,

но оцеляваше... И слава богу!

 

И педя да е, толкова е нужна.

Пак казвам - и това е доста.

В Родината сме с тебе чужди.

В дома си, братче, сме на гости.

 

И вече сме оголени и бедни,

но тази бедност мен не ме тревожи.

Сърцето ми не се купува с евро!

И обичта ми към земята, Боже!

 

Защо ми е от педя по-голяма?

Отвътре, брате, ми е тясно.

На три морета днес ме няма -

воювам за едничкото. За място,

 

в което въздухът над нас да стига

и жаждата за още да е жива...

 

Но пепел е държавата на книга,

щом смисълът от нея си отива!

 

18.01.2013*

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...