Едно море (без хотели) ми стига

ulianka (Юлия)
85 296

18 янв. 2013 г., 17:27

Поэзия

737 0 3

"Земя, като една човешка длан..."

Г. Джагаров

Оказва, че повече не трябва.

И длан-земя за нас е много.

Сто пъти я насичаха със брадва,

но оцеляваше... И слава богу!

И педя да е, толкова е нужна.

Пак казвам - и това е доста.

В Родината сме с тебе чужди.

В дома си, братче, сме на гости.

И вече сме оголени и бедни,

но тази бедност мен не ме тревожи.

Сърцето ми не се купува с евро!

И обичта ми към земята, Боже!

Защо ми е от педя по-голяма?

Отвътре, брате, ми е тясно.

На три морета днес ме няма -

воювам за едничкото. За място,

в което въздухът над нас да стига

и жаждата за още да е жива...

Но пепел е държавата на книга,

щом смисълът от нея си отива!

18.01.2013*