18.01.2013 г., 17:27

Едно море (без хотели) ми стига

1K 0 3

"Земя, като една човешка длан..."

Г. Джагаров

 

 

Оказва, че повече не трябва.

И длан-земя за нас е много.

Сто пъти я насичаха със брадва,

но оцеляваше... И слава богу!

 

И педя да е, толкова е нужна.

Пак казвам - и това е доста.

В Родината сме с тебе чужди.

В дома си, братче, сме на гости.

 

И вече сме оголени и бедни,

но тази бедност мен не ме тревожи.

Сърцето ми не се купува с евро!

И обичта ми към земята, Боже!

 

Защо ми е от педя по-голяма?

Отвътре, брате, ми е тясно.

На три морета днес ме няма -

воювам за едничкото. За място,

 

в което въздухът над нас да стига

и жаждата за още да е жива...

 

Но пепел е държавата на книга,

щом смисълът от нея си отива!

 

18.01.2013*

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...