8 may 2010, 19:43

Едно писмо

1K 0 1

Къс хартия и намек за любов красива -
дали любовта достигна и до мен?
Момиче младо душата своя там разкрива
и прави този ден така необикновен.

***

Писмо, което в себе си събрало
най-хубавите думи на Земята.
Надежда за едно добро начало -
да бъда редом с нея, с Жената!

***

Но празникът във времето остана
и с него любовта подобно на пустиня -
оказа се лъжа, тъй подла и безсрамна,
а любимата ми - най-голямата лъжкиня.

***

На 14-ти от мен омекваха ù краката
и копнееше за лична среща с мен,
а вечерта на друг замайваше главата
и забравила бе тя изминалия ден.

***

Преминах с нея всички кръгове на ада
и вече съм човек така различен.
Тя нямаше към мен и грам пощада,
но аз не станах огорчен или циничен.

***

И ето ме пак потънал в мечтания
и думи тъй нежни, пазени за тази,
която не раздава кухи обещания,
които никога не смята тя да спази.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Максим Антов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...