Едно писмо

Къс хартия и намек за любов красива -
дали любовта достигна и до мен?
Момиче младо душата своя там разкрива
и прави този ден така необикновен.

***

Писмо, което в себе си събрало
най-хубавите думи на Земята.
Надежда за едно добро начало -
да бъда редом с нея, с Жената!

***

Но празникът във времето остана
и с него любовта подобно на пустиня -
оказа се лъжа, тъй подла и безсрамна,
а любимата ми - най-голямата лъжкиня.

***

На 14-ти от мен омекваха ù краката
и копнееше за лична среща с мен,
а вечерта на друг замайваше главата
и забравила бе тя изминалия ден.

***

Преминах с нея всички кръгове на ада
и вече съм човек така различен.
Тя нямаше към мен и грам пощада,
но аз не станах огорчен или циничен.

***

И ето ме пак потънал в мечтания
и думи тъй нежни, пазени за тази,
която не раздава кухи обещания,
които никога не смята тя да спази.