Едно писмо
Къс хартия и намек за любов красива -
дали любовта достигна и до мен?
Момиче младо душата своя там разкрива
и прави този ден така необикновен.
***
Писмо, което в себе си събрало
най-хубавите думи на Земята.
Надежда за едно добро начало -
да бъда редом с нея, с Жената!
***
Но празникът във времето остана
и с него любовта подобно на пустиня -
оказа се лъжа, тъй подла и безсрамна,
а любимата ми - най-голямата лъжкиня.
***
На 14-ти от мен омекваха ù краката
и копнееше за лична среща с мен,
а вечерта на друг замайваше главата
и забравила бе тя изминалия ден.
***
Преминах с нея всички кръгове на ада
и вече съм човек така различен.
Тя нямаше към мен и грам пощада,
но аз не станах огорчен или циничен.
***
И ето ме пак потънал в мечтания
и думи тъй нежни, пазени за тази,
която не раздава кухи обещания,
които никога не смята тя да спази.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Максим Антов Всички права запазени
