… едно преобърнато от гордост Верие…
… едно преобърнато от гордост Верие…
Въртим се в кръг. Прилично.
Ъглите на Душите се заоблиха.
Едно безпаметно обичане.
Разклаща Господ. В колба.
Кълбета дим. И бездни на отричане.
Неубедима е утайката на дните.
Гори ми кожата. Пред теб я разсъбличам.
Люлее пламъче страстта от ненасита.
Душите, нощем, над оазис слизат.
Но Любовта е с няколко намордника.
Кое е общото, щом жадни рани ближем?
А се делим… на пустата си гордост…?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Георгиева Todos los derechos reservados
