Dec 24, 2011, 11:47 PM

… едно преобърнато от гордост Верие…

  Poetry » Love
1.1K 0 15


… едно преобърнато от гордост Верие…


Въртим се в кръг. Прилично.
Ъглите на Душите се заоблиха.
Едно безпаметно обичане.
Разклаща Господ. В колба.

Кълбета дим. И бездни на отричане.
Неубедима е утайката на дните.
Гори ми кожата. Пред теб я разсъбличам.
Люлее пламъче страстта от ненасита.

Душите, нощем, над оазис слизат.
Но Любовта е с няколко намордника.
Кое е общото, щом жадни рани ближем?
А се делим… на пустата си гордост…?



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...