Разминах се с разбито огледало –
минавах покрай него, за беда.
Къде ли е било, когато цяло,
стояло е на нечия стена?
Попивало от мигове на страстите,
поемало от разпри и сълзи.
Докосвало искри на бурно щастие,
дочувало и радост от мечти.
Сега е тук, до уличната кофа –
посреща всеки бързащ минувач.
Докосна ме, превърнах го във строфа –
готово да потъне вече в здрач!