dansyto (Данаил Таков) dansyto (Данаил Таков)
63 843
Dec 7, 2019, 9:02 PM

Едно разбито огледало

  Poetry
900 6 5

Разминах се с разбито огледало –

минавах покрай него, за беда.

Къде ли е било, когато цяло,

стояло е на нечия стена?

 

Попивало от мигове на страстите,

поемало от разпри и сълзи.

Докосвало искри на бурно щастие,

дочувало и радост от мечти.

 

Сега е тук, до уличната кофа –

посреща всеки бързащ минувач.

Докосна ме, превърнах го във строфа –

готово да потъне вече в здрач!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ЦвететоБ (Цветето Б.)
    ЦвететоБ (Цветето Б.)
    А може би е захвърлено, защото е заменено с ново, по-модерно... както хората често правят с довчерашните си “любови” и се е разбило от болка, както се разбиват човешките сърца... Поздравявам те! Замисляш...
  • Елка (Елка Тодорова)
    Елка (Елка Тодорова)
    Ако можеше да говори, колко ли страсти са запечатани там! Поздрави, Дани! Толкова хубаво звучи!
  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Навярно много сълзи са пролети пред него и то не е могло да издържи на разочарованията от несподелена любов. Браво, Дани! Стихът ти е чудесен и замислящ за съдбата на хората, а предметите носят последствията на липсващата любов. Поздравления!
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    Като изоставено сърце, което още улавя трепетите, защото преди всичко е създадено за любов. Огледалото е нейния отговор.
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Може би не е могло да понесе толково много видяни съдби и се е напукало само.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0