dansyto (Данаил Таков)
816 3638
7.12.2019 г., 21:02 ч.

Едно разбито огледало 

  Поезия
749 6 5

Разминах се с разбито огледало –

минавах покрай него, за беда.

Къде ли е било, когато цяло,

стояло е на нечия стена?

 

Попивало от мигове на страстите,

поемало от разпри и сълзи.

Докосвало искри на бурно щастие,

дочувало и радост от мечти.

 

Сега е тук, до уличната кофа –

посреща всеки бързащ минувач.

Докосна ме, превърнах го във строфа –

готово да потъне вече в здрач!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А може би е захвърлено, защото е заменено с ново, по-модерно... както хората често правят с довчерашните си “любови” и се е разбило от болка, както се разбиват човешките сърца... Поздравявам те! Замисляш...
  • Ако можеше да говори, колко ли страсти са запечатани там! Поздрави, Дани! Толкова хубаво звучи!
  • Навярно много сълзи са пролети пред него и то не е могло да издържи на разочарованията от несподелена любов. Браво, Дани! Стихът ти е чудесен и замислящ за съдбата на хората, а предметите носят последствията на липсващата любов. Поздравления!
  • Като изоставено сърце, което още улавя трепетите, защото преди всичко е създадено за любов. Огледалото е нейния отговор.
  • Може би не е могло да понесе толково много видяни съдби и се е напукало само.
Предложения
: ??:??