Едно разбито огледало

Поезия

901 6 5

Разминах се с разбито огледало –

минавах покрай него, за беда.

Къде ли е било, когато цяло,

стояло е на нечия стена?

Попивало от мигове на страстите,

поемало от разпри и сълзи.

Докосвало искри на бурно щастие,

дочувало и радост от мечти.

Сега е тук, до уличната кофа –

посреща всеки бързащ минувач.

Докосна ме, превърнах го във строфа –

готово да потъне вече в здрач!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ЦвететоБ (Цветето Б.)

А може би е захвърлено, защото е заменено с ново, по-модерно... както хората често правят с довчерашните си “любови” и се е разбило от болка, както се разбиват човешките сърца... Поздравявам те! Замисляш...

2019-12-10T01:25:15+02:00
Елка (Елка Тодорова)

Ако можеше да говори, колко ли страсти са запечатани там! Поздрави, Дани! Толкова хубаво звучи!

2019-12-09T19:49:08+02:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Навярно много сълзи са пролети пред него и то не е могло да издържи на разочарованията от несподелена любов. Браво, Дани! Стихът ти е чудесен и замислящ за съдбата на хората, а предметите носят последствията на липсващата любов. Поздравления!

2019-12-08T19:12:49+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Като изоставено сърце, което още улавя трепетите, защото преди всичко е създадено за любов. Огледалото е нейния отговор.

2019-12-07T21:43:39+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Може би не е могло да понесе толково много видяни съдби и се е напукало само.

2019-12-07T21:13:27+02:00