4 feb 2006, 15:17

Едно разбито сърце

  Poesía
1K 0 1

Ритай ме,

отново и отново.

Не ме боли!

Да викам вече нямам сили,

отново ми го причини.

 

Ръце протягаш пак към него,

то още отпреди кърви,

сърцето ми брутално наранено

на късчета ти натроши.

 

Стискаш го със мръсни пръсти,

с очи пропити от омраза го изпепели.

Мъртво е, не виждаш ли?

Мъртва е и любовта.

Пак истината разпиля.

 

Искаш да крещя, нали?!

Вече не боли.

Безразличието ти

писъците мои заглуши.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...