4 feb 2006, 15:17

Едно разбито сърце

  Poesía
1K 0 1

Ритай ме,

отново и отново.

Не ме боли!

Да викам вече нямам сили,

отново ми го причини.

 

Ръце протягаш пак към него,

то още отпреди кърви,

сърцето ми брутално наранено

на късчета ти натроши.

 

Стискаш го със мръсни пръсти,

с очи пропити от омраза го изпепели.

Мъртво е, не виждаш ли?

Мъртва е и любовта.

Пак истината разпиля.

 

Искаш да крещя, нали?!

Вече не боли.

Безразличието ти

писъците мои заглуши.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....