Ритай ме,
отново и отново.
Не ме боли!
Да викам вече нямам сили,
отново ми го причини.
Ръце протягаш пак към него,
то още отпреди кърви,
сърцето ми брутално наранено
на късчета ти натроши.
Стискаш го със мръсни пръсти,
с очи пропити от омраза го изпепели.
Мъртво е, не виждаш ли?
Мъртва е и любовта.
Пак истината разпиля.
Искаш да крещя, нали?!
Вече не боли.
Безразличието ти
писъците мои заглуши.
© Ели All rights reserved.