Ритай ме,
отново и отново.
Не ме боли!
Да викам вече нямам сили,
отново ми го причини.
Ръце протягаш пак към него,
то още отпреди кърви,
сърцето ми брутално наранено
на късчета ти натроши.
Стискаш го със мръсни пръсти,
с очи пропити от омраза го изпепели.
Мъртво е, не виждаш ли?
Мъртва е и любовта.
Пак истината разпиля.
Искаш да крещя, нали?!
Вече не боли.
Безразличието ти
писъците мои заглуши.
© Ели All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
