Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18125
12 ago 2020, 19:58  

Eдно с незабравки окичено лято 

  Poesía » De amor, Otra
594 8 14

Живея в очите ти, в топлите ириси,
зеленото спомня ми смътно  реката
и жаркото пладне, и летните мириси,
и тичащ жребец - господар на полята.
Запазени мигове - от избледняване,
в хебарии спят слънчогледи от злато.
На влюбени славеи, нежно надпяване,
в едно с незабравки окичено лято.


И старият спомен е рибка в подмолите,
току пъстри перки лениво размаха.
И хранят го нощем хлапетата - голите,
които до ранната есен копняха.


Живееш в очите ми - ириси огнени,
пожар и до днес ти на него приличам.
Кажи ми, сега в зрелостта ще помогне ли,
ако до небето извикам : - Обичам!
Но всъщност е късно за плахите истини,
 в горящи стърнища превръщат се дните.
По пътя си тръгваме странно пречистени,
на пръсти броим белезите в душите.    

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прегръдки, за всички ви!
  • Красотица 🌞
  • Избрах тази част, защото се влюбих в нея, а сега ме накара да сравнявам дума по дума и така ми харесва.
  • Наде!!!
  • Сенсей, Иве, благодаря ви!
  • Безценно!...Браво, Наде! 💕
  • Незабравки... Искаш да не забравяш нещо от това лято.
    Успяла си - превърнато е в стих.
  • Радвам се, че ви е харесало!
  • Браво! Браво!
  • Добре, че го извади "на видело" този куплет, Красе, та си видях грешката. Ех, докато узрее и окапе. Овенска му работа. Благодаря ви, приятели, с прегръдка
  • Едни рибки храним отвреме навреме в потока край нас, не е голям и това ми легна:
    "И старият спомен е рибка в подмолите,
    току пъстри лениво перки размаха.
    И хранят го нощем хлапетата - голите,
    които до ранната есен копняха." Въпреки, че за "хлапетата" само очите си спомнят.
  • Много нежно и мило ми стана...
  • Еха!
  • Пак ме омагьоса...
    Дето викаше в стих :"Магесан съм!..."един голям български поет.
    Знаеш ли кой?!🤔
Propuestas
: ??:??