Eдно с незабравки окичено лято
Живея в очите ти, в топлите ириси,
зеленото спомня ми смътно реката
и жаркото пладне, и летните мириси,
и тичащ жребец - господар на полята.
Запазени мигове - от избледняване,
в хебарии спят слънчогледи от злато.
На влюбени славеи, нежно надпяване,
в едно с незабравки окичено лято.
И старият спомен е рибка в подмолите,
току пъстри перки лениво размаха.
И хранят го нощем хлапетата - голите,
които до ранната есен копняха.
Живееш в очите ми - ириси огнени,
пожар и до днес ти на него приличам.
Кажи ми, сега в зрелостта ще помогне ли,
ако до небето извикам : - Обичам!
Но всъщност е късно за плахите истини,
в горящи стърнища превръщат се дните.
По пътя си тръгваме странно пречистени,
на пръсти броим белезите в душите.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
