30 oct 2017, 10:11

Едно сърце 

  Poesía
429 2 12

Едно сърце прогонено от светлината...

Във бяг отчаян скрило се в тъма.

И вече не умее денем,

да се покаже през света.

 

Едно сърце с тъга се разделило.

Със свойте мечти прекрасни.

Отказало се от копнежи страстни...

От истинското аз и никой друг.

 

Сега самотно, то в нощта се скрило.

Тъгата своя в самота обвило.

И тихо в ъгъла стои... Стѝхове

на листа бял твори.

 

Познах се... Това съм аз.

Поета неизвестен, копнеещ за любов!?

Прекланящ се пред самотата 

на листа бял и словото напиращо в душата.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се че намина Силве и сподели!До нови мила!Благодаря Кала за приятелството!
  • С Рени! Любовта понякога е в много тихите и мънички неща! Живей я! Слънчев ден!
  • Благодаря Рени!☺Ще се постарая!Хубав ден!
  • Да си "оправяш" сърцето веднага, Аче!
    Прегръдка ти пращам!
  • Благодаря ви Приятели за голямата подкрепа и за хубавите коментари!До нови Веси☺,Гавраиле☺!!!
  • Една изповед която боли.
    Поздрав за хубавият стих!
  • Доста често сърцето на поета е самотно, Ачо. Но виж колко много приятели и почитатели имаш тук, сред нас... Хареса ми стихът ти и те поздравявам за него!
  • Радвам се че споделихте самотната ми нощ Приятели!Влади ,Пепи!!!Поздрави и от мен!До нови!
  • Често, наранения човек, се отдръпва от света, а не бива! Поздрави, Ачо!
  • Усмихна ме Пчеличке за което ти Благодаря от сърце!Успешна седмица мила!🐝🐝🐝
  • Как неизвестен, Ангелче? За нас, които харесваме стиховете ти и теб самия си Известен. Чу ли
Propuestas
: ??:??