Едно сърце
Едно сърце прогонено от светлината...
Във бяг отчаян скрило се в тъма.
И вече не умее денем,
да се покаже през света.
Едно сърце с тъга се разделило.
Със свойте мечти прекрасни.
Отказало се от копнежи страстни...
От истинското аз и никой друг.
Сега самотно, то в нощта се скрило.
Тъгата своя в самота обвило.
И тихо в ъгъла стои... Стѝхове
на листа бял твори.
Познах се... Това съм аз.
Поета неизвестен, копнеещ за любов!?
Прекланящ се пред самотата
на листа бял и словото напиращо в душата.
© Ангел All rights reserved.
